КАЛЕЙДОСКОП ОТ СВЕТОВЕ:
ГОЛЯМАТА ОБЩА ЛЯТНА ИЗЛОЖБА СЪБИРА СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ИЗКУСТВО В ГАЛЕРИЯ „ВЪЗРАЖДАНЕ“

В САЛОНА НА ГАЛЕРИЯТА

Скулптурата и приложните форми бележат силно присъствие в залата, демонстрирайки високите постижения на българската кавалетна школа.

Бронзовите пластики на Богомил Живков респектират със своята монолитна сила, превръщайки материала в поезия на формата. Тяхната мощ съжителства хармонично с изчистената съвременна линия на Димитър Чонов и с произведенията на Спас Киричев, който трансформира фигуралните композиции в метафизични знаци на свободата.

Силно емоционално въздействие носи почеркът на Маргарита Иванова, претворяваща глината и багрите в редки за съвременната ни сцена керамични картини. Класическата линия се води от легендарния проф. Георги Чапкънов – Чап, представен с експресивна малка пластика и редки майсторски литографии, а графичният кръг се затваря от виртуозния офорт и акватинт на Юлиан Йорданов, съчетаващ филигранния детайл с дълбок символизъм и екзистенциални сюжети.

Живописната селекция разкрива богат диапазон от естетически търсения – от неореализъм до класически натюрморт, наивизъм и метафоричен сюрреализъм.

Дълбоко въздействие носят разпознаваемите библейски сюжети на Юлия Станкова, претворени чрез класическа техника и пречупени през съвременна сетивност. Нейните платна намират контрапункт в безупречния хиперреализъм на Димитър Войнов-син, който остава дръзък и безкомпромисен в изследването на женската енигма.

Лиричната линия в експозицията се открива в творчеството на Ангел Герджиков, емблематичен представител на пловдивската школа, чиито магични пейзажи потапят зрителя в пространство на споделен уют и топла носталгичност.

Неподражаема виталност споделя бургаският фамилен тандем Николай Ангелов – Гари и Елисавета Ангелова, чиито творби преливат в обща територия на нежност и съкровена хармония.

Приказно-илюзорният свят на Мариана Калъчева среща пластичния релеф на Стела Стефанова, която напуска границите на платното, за да претвори върху дървената основа нови измерения, озарени от лекотата на наивизма.

Епичният живописен размах на Васил Петров среща прецизността на класическия натюрморт при Васил Генчев, където усещането за материя и сложна светлосенка са доведени до съвършенство. До тях застава неконвенционалният свят на Стефан Балтов – неговият специфичен мистичен неоромантизъм го утвърждава като истински владетел на техниката сфумато, пренасящ зрителя в безтегловни пространства, оголени до съновидения.

Интелигентната естетика на проф. Бисер Дамянов увлича в поетични градски разкази с ефирен и жив колорит, докато платната на проф. Пламен Легкоступ разгръщат калейдоскопични притчи, вкоренени във фолклорната обредност.

Копнежът по природата отеква като нежна песен в пейзажите на Костадин Жиков, превръщайки спомените от Родопите и Пирин във видени със сърцето импресии.

Погледът отстъпва от това тихо съзерцание, за да се срещне със сочния хумор на Ивайло Димитров. График по образование и рисувач по натура, той превежда българския бит през призмата на смеха, превръщайки народните типажи в колоритен фарс, който с усмивка улавя парадоксите на балканската душевност.

Експозицията разкрива и силно изразена сюрреалистична насоченост. Григор Велев вдъхва живот на екзотична фауна от фантастични, ярки и разноцветни животни, докато варненското дуо Валентина Чернева – Чери и Милен Маринов залага на иносказателността – нежна и лирична при Валентина, и социално ангажирана при Милен.

В ДЕПОТО НА ГАЛЕРИЯТА

Втората част от изложбата се разгръща в депото на галерия „Възраждане“, което през годините се е превърнало в съкровищница на художествени открития. В това по-камерно пространство ценителите могат да открият творби на десетки автори – от доайените до най-новите имена, станали част от голямото арт семейство на галерията.

Специално място в депото е отредено за знакови български творци, които вече не са сред нас. В експозицията са включени вечно провокативният и неординарен Ставри Калинов; Петър Мичев – Педро – забележителен творец с нежен почерк, издигнал в култ женския образ; Огнян Недков, останал тих и трудолюбив в трудната техника на поантилизма. Своя отпечатък оставят още Мира Лехчанска – царицата на белия цвят и родопските пейзажи; Слав Бакалов – големият аниматор, художник, писател и лауреат от Кан; приказният Николай Русев, както и варненският чешит Димитър Манолов.