Юлия Станкова свързва древния език на иконата с визуалната култура на съвремието.
„Емотикони на душата II“
Изложба живопис на Юлия Станкова
Галерия „Възраждане“ представя Юлия Станкова — художник и теолог с живописната изложба „Емотикони на душата 2“. В новия си проект тя преобразява дигиталните пиктограми на съвремието и ги вписва в библейското събитие — там, където мълчанието на текста отваря свободно пространство за лична среща.
Емотиконите са знак на нашето време — кратки и разпознаваеми форми, които действат като стандартизирана схема на чувство. Те функционират като технологични шаблони, които свеждат нюансите на преживяването до повторяем код и често заменят богатството на вътрешния свят с унифициран знак. Чрез своя характерен зрял и искрен наив авторката ги издига до символно равнище, където те придобиват духовна и сетивна плътност.
Напуснали стерилната самота на екрана, малките личица се впускат в изконното човешко пътуване — от градината на Едем до сиянието на ангелските сънища.
Този творчески подход се вписва в традицията, която авторката възприема като жива и развиваща се основа, отворена към съвременната чувствителност. Вместо да я противопоставя на настоящето, тя я осмисля като поле на органична симбиоза, в която общочовешкото ядро на посланието остава близко и разбираемо отвъд конкретните религиозни и културни рамки.
По този начин приемствеността се запазва като устойчива връзка, проявяваща се в нови изразни форми.
Посредством специфична авторска техника изобразеното не остава върху повърхността като външен слой, а се изгражда чрез проникване и взаимодействие с материала. Художничката работи с водоразтворими бои върху специално подготвен грунт, който позволява на пигмента да се свърже с основата и да стане част от нейната структура. По този начин образът се изгражда отвътре.
Последователното нанасяне на слоеве шеллак с живописване между тях придава пространствена дълбочина и постепенно омекотява светлината. Финалното полиране оставя повърхността спокойна и приглушена. В матовата топлота на багрите сухият дигитален контур се разтваря, технологичната хладина изчезва и зад маската на знака се ражда истинското лице.
То е движение от външната форма към невидимата същност — преход от мъртвия код към живото присъствие, което открива своята свята ранимост.
Така самото творчество се превръща в изцеление — като процес, в който образът се освобождава от условната си форма и се връща към вътрешната си цялост. Библейското предание не е ехо от миналото, а се случва тук и сега — като автентично преживяване на всички трепети и дълбини на човешкото ни състояние.
Вече одухотворени, тези нови лица престават да бъдат съобщения за другите. Те се превръщат в тихо причастие — разговор насаме, в който можем да срещнем себе си и Бога.
Период: до 20.04.2026 г.
Място: Галерия „Възраждане“
Творбите ще можете да разгледате на живо в салона на галерията, както и онлайн на сайта и Facebook страницата ѝ.

Leave a Comment