Димитър Рашков: Да отлееш хоризонта

Димитър Рашков е творец, който отказва и не може да бъде затворен в едно измерение. Принадлежи към онази рядка порода автори, за които границите между различните изразни средства в изкуството не съществуват като ограничения, а като възможности.

Въпреки че произведенията му са прекосили престижни европейски изложбени зали, той избира тишината на Карлово пред суетата на големия град. В това дисциплинирано уединение съхранява артистичния си суверенитет и от своя пристан в подножието на Балкана режисира необикновен театър от бронз. Населява го с витални образи, родени от легендарното му „наблюдателство до нахалство“ – онази дързост да уловиш интимния детайл, който разкрива самата същност на хора и животни.

В последните години ателието му е завладяно от нова отдаденост. Скулптурният му напор естествено прелива в мащабни живописни цикли. Макар да е признат за виртуоз на малката пластика, неговият художествен свят намира своето пълнокръвно продължение върху платното. Той изгражда багрите така, сякаш гради релеф — цветът е плътен и наслоен, придавайки на изображенията физическо присъствие.

Авторът не описва природата, а я моделира чрез експресивни пластове. Светлината изригва директно от гъстотата на пигмента. Пейзажите му са „отлети“ със същата сила, с която металът изпълва калъпа. Под четката му земята е сътворена от глина, а небето е толкова гъсто, че може да бъде загребано с шепи.

В картините си Рашков пренася не просто умение, а начин на мислене. Пластичен, сетивен и дълбоко свързан с преживяването на реалността. Живописта му започва много преди допира с палитрата – по изгрев, по пътеките на Балкана. Ражда се там, където стъпката среща земята, а дъхът се слива с мъглата.

В хладната планинска утрин авторът не търси сюжети – той присъства. Наблюдението му не е дистанция, а участие – начин да обхване битието в неговата завършеност, без да го подрежда по човешката мяра. Светът преминава през него в цялата си пълнота, утаява се и се връща обратно – превърнат в изкуство.

В картините му живеят едновременно и смирението на притихналата вода, и треската на изгряващото слънце. За Рашков съществуването е неделимо цяло и той го следва навсякъде, където го води погледът. Пренася върху платното и соления въздух на италианската уличка, отворена към морския безкрай, и цветната свобода на циганската колиба.

Неговата четка улавя еднакво честно и синевата на родопското небе, и алената стихия на пожара. През боите му се промъква уханието на лавандуловите полета, за да се разтвори в покоя на дом без хора, в чийто избуял двор две магаренца още пазят живота.

Пейзажът му остава като молитва, изречена в сърцето на Балкана. Плътна, осезаема, отлята от преживяното, но вече принадлежаща на простора. Един хоризонт, който художникът е успял да удържи за миг, преди да го пусне да отлети.

Биография